Поглед във времето

Една от дейностите на проект „Сборяново – открий, опознай, разкажи“ е озаглавена  „Поглед във времето“. Тя засяга един много важен аспект от опазването на културноисторическото наследство в страната като цяло, и конкретно дейността е насочена към историческото наследство в региона на АР Сборяново. Дейността по „Поглед във времето“ цели да създаде представа за културната идентичност на местното население, за неговия принос към откриването и изследването на археологическите факти и за тяхното битуване в личната и местната културна памет. Този аспект от работата по проект „Сборяново – открий, опознай, разкажи“ спомага за осъществяването на първата специфична цел на проекта, а именно приобщаването и обогатяването на местната общност с нови знания за културното наследство, неговото опазване и популяризиране.

 

Целта конкретно на дейността „Поглед във времето“ бе да се направи проучване сред жителите на община Исперих, които са били преки свидетели и участници в археологическите изследвания на АР “Сборяново” в близкото минало. Съвременните проучвания на АР “Сборяново” датират преди повече от 45 години. Много легенди и предания се свързват с района на Сборяново, някои от които се предават в семействата като част от родовата памет, а местни краеведи като: Борис Илиев, Йордан Стефанов, Александър Колев и др. са разказали за това в издания, статии и интервюта за АР “Сборяново”. Научните изследвания на археологическите обекти в резервата се провеждат неизменно с участието на местните хора. За някои от тях разкопките са станали част от поминъка. Как се възприемат дългогодишните археологически проучвания, какво е отношението на местните хора към археологическото наследство и до колко цели фамилии са обвързани с проучванията – отговорите на тези въпроси се търсят от самите местни жители.

Фокус на документирането на тази родова обвързаност с археологическите разкопки бяха с. Малък Поровец, с. Свещари и гр. Исперих, като в тях участваха възрастни лица, които са били дългогодишни участници в археологическите проучвания. Изпълнителите на дейността „Поглед във времето“ издириха и включиха именно такива местни хора в анкетно проучване, а информаторите от своя страна предоставиха сведения, документи и фотоматериали от личените си архиви. Събирането на тези данни води към активиране на паметта и интереса към тези отминали събития и съответно към популяризиране, а също и до обогатяване на местната история и културна памет.

 

Анкетираните хора предоставиха сведения за участието си в археологическите проучванията на резерват Сборяново. Заедно с това бяха събрани и стари снимки, които вече са дигитализирани, а оригиналите върнати на собствениците, с изключените на тези, които пожелаха да ги дарят на ИМ Исперих. Те бяха поканени да се включат и във Фестивала на археологията „Сборяново – открий, опознай, разкажи“ (17.06.2023 г.).

 

Събраните материали осъществяват приемствеността между поколенията в местната общност по отношение на паметта за културното наследство на региона. Проучването показа, че местните жители са тясно свързани с него. Дейността „Поглед във времето“ провокира и активира интереса на съвременните местни жители към културноисторическите обекти в АР “Сборяново”, което резонира и в популяризирането им както в региона, така и сред широката общественост.

 

Настоящата статия цели да представи обобщени събраните данни от проучването “Поглед във времето” и да популяризира някои от спомените и впечатленията, които представители на местното население пазят в сърцата си за културното наследство на АР Сборяново. Под статията на тази страница имате възможност да видите галерия от ценни и неизвестни архивни лични фотографии, събрани при проучванията.

 

Отговорни за изпълнението на дейността по “Поглед във времето” бяха двама експерти – Живка Михалйова, която извърши проучването в селата Малък Поровец и Свещари, и Мария Кръстева, която извърши проучването в гр. Исперих, както и координатора на проекта – Теодора Василева. Информация за възрастните лица, участвали в проучванията, беше събрана както при индивидуална работа с хората, така и по време на организираните по проекта информационни срещи, които се проведоха сред местното население. Краеведи от района и музейни специалисти помогнаха при идентифицирането на участници в археологическите проучвания на територията на АР Сборяново. Подготовката на анкетна карта, идентифицирането на потенциални кандидати за интервю, както и информационните срещи протекоха през първия етап от дейността „Поглед във времето“.

 

По време на втория етап двамата експерти проведоха интервюта с жителите на избраните населени места, което включваше и попълване на анкета. В разказите на хората освен обективни данни бяха отбелязани и интересни истории, които показват емоционалната ангажираност на местните жители с проучването на заобикалящите ги следи от културно наследство на България.

 

Бяха анкетирани общо 36 души, 18 от които са от гр. Исперих, 10 от с. Свещари, 6 от с. Малък Поровец и един участник, който сега живее в София, но е тясно свързан с културното наследство на региона. Сред интервюираните представители на местното население голям брой са участвали като работници при археологическите разкопки, а други са работели като шофьори и охранители, но също са били свидетели на много интересни открития, направени по време на проучванията. Немалък е броят на археолозите и бивши служители на ИМ Исперих, включително и екскурзоводи, и дори бивш директор на музея, които дълги години са работили в сферата на културноисторическото наследство.

 

Интервюираните, които са имали по-кратък досег с проучванията, извършени на територията на резервата, споделят впечатления от моменти, оставили ярка следа в съзнанието им. Сред тях са спомени за някои от ръководителите на археологическите обекти, както и моменти от откриването на нещо значимо или такова, което е предизвикало силни емоции, като откриването на погребение на бременна жена например. Тези, които са работили продължително време в контакт с културното наследство на региона, също разказват за впечатляващи моменти от открития като това на Тракийската царска гробница под Гинина могила през 1982 г., или за откриването на златното съкровище в насипа на Омуртаговата могила през 2012 г. Братята Неждет и Юджел от с. Свещари, които се занимават с каменоделство и са работили по реконструкцията и реставрацията на части от стената и кулата при обекта в Петрова нива, също споделят много интересни спомени.

 

Много са и участниците в проучването, които са отделили дълги години от живота си в проучване, популяризиране и опазване на културното наследство на България и региона като дългогодишния директор на ИМ Исперих Боряна Матева, геодезиста Пенчо Пенчев, археолозите Дарина Вълчева и Румен Радев, служители на музея и проучватели – Катерина Борисова, Радка Стоянова и др. Има интервюирани и  от семействата на такива личности, като Цанка Дойнова, която разказва спомени за Кольо Дойнов, и Йорданка Стефанова – съпруга на Йордан Стефанов, директор на музея в Исперих в миналото и краевед, който също отделя голяма част от живота си за благото на културноисторическото наследство на региона. Спомените от този период са нещо съкровено за тях. Археологът Румен Радев например, споделя следното: „Според мен, първите десет години след откриването на Свещарската гробница под Гинина могила, свързани с интензивни интердисциплинарни проучвания, и резултатите от тях, както и усилията, положени за тяхното популяризиране, на първо място промениха осезаемо мисленето на цялото местно население и не само в рамките на община Исперих. Това от своя страна допринесе за промени, настъпили в самите селища, свързани с бъдещото развитие на региона в посока културен туризъм, създаване на нови работни места и поминък. В онези години „Сборяново“ бе еталон и преди всички от цялата страна.“

Личните впечатления на участниците в проучването по проекта сочат, че културноисторическото и археологическо наследство от региона на Сборяново е оказало значително влияние върху техния живот. Тези личности, техните семейства и спомените, които споделят, са изключително важни за опазване културната идентичност и поддържане на активна историческата памет на местното население. Документирането, запазването и популяризирането на тези спомени са част и от целите на проекта.