Събитията в тази история се развиваха в продължение на няколко години, и са свързани с много хора и от Исперих, и от други места. На някои може да хареса, на други-не. Но-все още има живи хора, които вероятно добре помнят отделни моменти от нея.
Ще започна малко отдалеч.
Първият директор на Исторически музей-Исперих, г-н Йордан Стефанов беше пенсиониран на 23.12.1991 г.,и около 6 месеца, до провеждането на конкурс, длъжността беше изпълнявана по съвместителство от г-н Бошнаков, тогава директор на дирекция „Образование и култура“ в Общината. През цялото това време архивът на музея беше под ключ, защото г-н Стефанов не искаше да издава документацията на временно изпълняващ длъжността. На 4 юни си получих заповедта за назначение, а на другия ден- ключа от огромния архив служебни документи на музея. Между договорите имаше и такива, чийто срок не беше изтекъл, и един от тях беше с Института по експериментална морфология, патология и антропология на БАН за пластична реконструкция на три образа от различни епохи, по черепи, намерени в АР “Сборяново“. Веднага си спомних, как през есента на 1991 г. изпращах до този институт човешки костен материал от разкопките в „Сборяново“. Най-евтиният начин беше с ЖП контейнер. Приемащият на гарата в Исперих, като разбра какво пращам се пошегува, че ако „тоз човек“ е жив, ще плати 18 лв за билет до София, а сега плаща само 13 лв. Казах му, че всъщност това е групов билет, пътуват 12 „души“, и усмивката му замръзна.
По договора имаше извършено авансово плащане. Пластичната реконструкция на лице по черепа беше, а и още е бавна, пипкава и много високо специализирана работа, която тогава можеше да извърши само един човек в България. Това беше проф. Йордан Йорданов, ученик на съветския проф. Герасимов-авторът на метода за пластична реконструкция на лицето по черепа. Съобразно естеството на работата, срокът на договора беше много дълъг, около три години, и аз благополучно забравих за него.
През тежката във всяко едно отношение зима на 1994 г. ми звънна един много, ама много сърдит човек. Представи се като професор Йорданов, антрополог и директор на Института по експериментална морфология и т.н., и заяви, че сме му възложили някаква работа, която не сме платили и той тия дни ще предаде едни възстановки на лица по черепи, намерени в „Сборяново“ на Археологическия институт при БАН. Защото проф. Гергов (тогава още само доктор) му била казала, че ние не сме плащали нищо и нямаме възможност да платим сега. Изпаднах в трисекунден ступор, след което се опитах да обясня, че ние сме платили авансово около 1/3 от сумата по договора и имаме документи за това, но той не прие никакви обяснения. Просто не ми повярва и тръшна слушалката. В края на краищата-моята дума срещу думата на софийски учен от БАН. На следващия ден сутринта вече бяхме в София в Института по експериментална морфология, патология и антропология на БАН с покойната Веска Караджова (счетоводител на музея) – с копия на всички налични документи, и готови за дълъг словесен „бой“. За наша радост недоразумението се изясни веднага. Разговорът стана приятен, към него се присъедини и нашият отдавнашен познат д-р Слави Чолаков, сътрудник на професора, а самият професор Йорданов се оказа много сладкодумен и гостоприемен, помоли сътрудничката си за кафе… Приказка! Така научихме, че всъщност идеята на г-н Стефанов била едната възстановка да е лицето на жената, погребана в Свещарската гробница. При изследването се оказало, че липсват части от черепа й, което правело работата невъзможна. Според професор Йорданов ударът в тила, с който е била убита жената на тракийския вожд е бил толкова силен, че отнесъл голяма част от важни за работата му кости. Опитах се да кажа, че според Херодот тракийките доброволно са следвали мъжа си в отвъдното. Професорът кратко отговори, че вярва на материалните доказателства, според които и дума не може да става за доброволност, с което изпари и последните следи от археологическа романтика в главата ми. Утешително добави, че на нейно място се е „вредила“ една жена от каменно-медната епоха (халколит, V-ІV хилядолетие пр. Хр). При невъзможността да направи лицето на тракийката, г-н Стефанов му дал право да избере който си иска от изпратените заедно с нея 11 скелета на нейно място. Професорът избрал точно тази жена заради отлично запазения й череп, забележителния ръст от 1,65 м (при среден за епохата под 1,60м) и възраст около 40-45 години (средна за халколита-30-36 години). Чак ми скрипнаха зъбите от радост – това беше скелет от моите разкопки на праисторическия некропол при Демир баба теке. Ама че съвпадение!
Доктор Чолаков донесе отливката увита в бяла хартия. Разгъва той внимателно опаковката, и ние в един глас: „Ох, ама много грозна сте я направили…“ Грозна си беше, и още е, който я е виждал във вече премахнатата експозиция на ИМ-Исперих-знае. А професор Йорданов :“Ами аз доста се колебаех и няколко пъти проверявах, дали не съм сбъркал с тия „бленуващи“ устни, но това си отговаря точно на черепа. Добре, че вчера в трамвая срещнах една женица с точно такъв ъгъл на лицето и с такава „устичка“, и се успокоих“. И носят втората възстановка, на жрицата от ранно-желязната епоха (Х-ІХв пр. Хр.), от разкопки на (сега) проф. Тотко Стоянов, пак от „Сборяново“. Оставят ни да я разопаковаме, нас ръцете ни треперят – тая пък на какво ли ще прилича, и Весето Караджова : “Ооо, майката на Колю Отровата!“. В началото на 90-те години на ХХ век председател на Общинския съвет в Исперих беше г-н Никола Николов. Той известен като Колю Отровата заради работата си в Растителна защита, а беше и съсед на Веска. Лицето на жрицата отпреди 3000 години удивително напомняше образа на този човек. Договорихме се, че ще ни дадат възстановките на жрицата и на вожда от Могила №13 (ІV в.пр. Хр., разкопки на проф.Гергова), която още не беше довършена, съгласно заложения в договора график за плащане и предаване. Обещаха даже лично да ги донесат, и не само това-да направят съвсем безплатно за нас изложба с възстановките на „нашите“ хора, и на няколко български исторически личности от Ранното Средновековие и Възраждането.
Проф. Йорданов сдържа обещанието си и в късната есен на 1995 г пристигна с един микробус пластични възстановки, и двама сътрудници. Студът-кучи, в сградата на туристически дом „Орфей“ (за краткост наричан Туристическото) нямаше парно, не даваха и електрически печки, че токът скъп. Други хотели по онова време в града нямаше, а в хижа „Ахинора“ тогава положението със студа и чистотата беше трагично. Съответно професорът вика-товаря си хората и нещата и отивам да правя изложбата в Разград, тука просто не може да се живее. Ами сега!? Та, да ме прощава Жоро Върбанов, но тогава внесохме тайно две електрически печки скрити в малки сакове за багаж, стоплихме премръзналите учени, и така спасихме и изложбата, и честта на града и музея.
В деня преди откриването проф. Йорданов даде интервю за радио Исперих и разказа за работата си, а както вече отбелязах той беше много сладкодумен. Но не споменах, че беше и човек със забележителна външност-малко под 60-те, висок, строен, мургав, с прошарена черна коса и пронизващи сини очи. Пушеше лула с ароматизиран тютюн, и около него се носеха синкави облачета тютюнев дим с ухание на вишневи листа. Забелязваше се отдалеч, доста хора вече го бяха срещали по главната улица и любопитството си каза думата. На откриването на изложбата се събра много народ, залата на Художествената галерия беше препълнена- основно жените от пенсионерския клуб и техни приятелки, учители, читалищни дейци и всеки, който беше чул интервюто по радиото. Сложихме едно екранче с диапроектор, и проф. Йорданов изнесе „кратка“ лекция, която с допълнителните въпроси хвана почти час. Говори си той за древни заболявания, кости и смърт- по неговия обичай с лек хумор, ходи напред-назад и размахва лулата си, за да посочи нещо по снимките, а от нея като от кандило се носи ароматен дим. Нужно ли е да казвам, че всички, особено по-възрастната женска част го гледаха „ с трепет и зяпнала уста“? Наложи се да направи още една, малко по-кратка лекция за допълнителните желаещи.След два месеца върнахме изложбата, но години наред след това все се намираше някоя пенсионерка, която да ме попита при среща: “Няма ли да поканите пак онзи красив мъж с лулата, който така хубаво говореше за умрелите?“
След тези събития редовно получавахме покани за различни събития на Института по експериментална морфология, патология и антропология на БАН. Не на всички е присъствал наш представител, но не пропуснахме никога да им изпратим картичка за празниците и поздравления за юбилейните дати на проф. Йорданов.
На тази снимка професорът е на 75.Той почина на 83 години, през февруари 2022 година. Светла му памет!
Боряна Матева
Директор на ИМ Исперих (01.06.1992г. – 17.01.2018)